Отношението към фолклора в българската наука и култура се отличава с
някои особености. Обичайно под фолклор в България се разбира онази част
от традицията, свързана с аграрните времена на обществото, която съдържа
форми на творчество, които могат да се определят като художествени.
Става дума за музика и народно изкуство и най-вече за песента и танца,
за словесния фолклор в цялото му многообразие - от приказката до
пословицата и поговорката - и за пластичното изкуство, което откриваме
най-вече в шевицата, в каменната пластика, в дърворезбата, в
изображенията върху хляба и др. В своята цялост това творчество се
развива до втората половина на 19 в. и се възприема от българската наука
като класически фолклор на българите, които имат специфично място в
балканската и европейската духовна традиция. От средата на 19 в. се
наблюдава промяна в българския културен модел чрез утвърждаването на
автономната ху ... Виж цялата статия »